Аз съм Госпожата на Страданията и Сълзите. С дълбока скръб следях Мягото си Божествено Чадо през цялото му земно живот, страдаейки с Него и обединявайки се с Неговото Божествено жертвоприношение за изкупление на човечеството. Моето Срце винаги е живяло разпънато със Сина си Божий, и никоя мъка никога не е спряла да мученичи моето Срце. Винаги съм живеела пробита от мечът на болката. Моите очи били извор на непрестанни сълзи. Днес още страдам, виждайки човечеството все по-дълбоко погружащо се в бездната на греха и непокорството към Господа. Страдам, видяйки как човечеството систематично отхвърля всичките ми явления, сълзи и предупреждения за покаяние. Страдам, виждайки църквата все по-често затъмнявана и завзета от апостасията, която води все повече души към пропастта. Страдам, видяйки как човешкото същество става все по-виолентно, зло, враг на Бога и Мой, и все повече склонено към злото, греха и дявола. Страдам, защото Моят Глас пада в пустинята и не намира отзвук в сърцата. Само велика сила на любов към моите страдания може да спаси това зло човечество и да го върне обратно по пътя на мира и спасението. Моето Срце вика, но ще отговори някой на мите му крици?
(Доклад-Маркос) "- Днес Госпожата дойде облечена в лилав мантил и черен плащ. До Нея били два ангела, също облечени в лилаво. Лицето Йей било на велика скръб. Моето срце се счупи от скръб, когато видях лицето на Богородица така".