Во име на Отца и Сина и Святого Дух Амин. Днес, 19-та неделя след Петдесетницата, празникът на Розарято, Блажената Майка казва няколко думи.
Госпожа ни казва: Аз, вашата най-скъпа майка, ви говоря днес през Моето доброволно, послушно и смирено орудие и дъщеря Ан, моите възлюбени деца, моите възлюбени вярващи, моите възлюбени последователи и малко стадо.
Моето възлюбено момче, твоята Небесна Майка не те е забравила. Тя е с тебе, само че ти си ранен от всички страни, защото не се разбираш. Чувстваш себе си самотен и изоставен. (Mk 15:34) Няма кой да стои до тебя. Не съм ли ти казала в началото на възраженията и пророчеството: Един ден ще останеш сама, защото това, което страдаш, няма да бъде разбрано. Апостасията на свещениците е увеличена. Те искат да продължават да правят своята воля.
При тебе е по-различно, моето момче, от 'Предостожението'. Това се отнася до нещо по-голямо: за Светата Жертвена Трапеза на Моя Син Исус Христос, която почти всички свещеници вече не празнуват и са оставили Мой Син, включително властите до главата на Върховния Пастир.
Той те е презирал, моето момче, защото знае за тези съобщения и пророчества, които ти съм предала. Само ти си в края. Като гусеница, която беше стъпкана под ногата, лежиш на земята. (Първа книга Псалми 22(21),2) Те няма да те помогнат да се изправиш. Не можеш да кажеш какво си напреднал. Седмици, ден и нощ, Спасителят в тебе страда агония, агония на часовете от Маслиновата гора (Mt 26:56) за Новия Свещенство, дори ако не вярваш в това. "Нищо не е грешно със свещенството," казва се в модернизма. Но вярващите получават парче хляб, защото не осъзнават, че тези святогръхове на модернистичните свещеници увеличават.
Някои вярващи са сред тях, които чакат Спасителят в сърцата си с такава голяма тоска. Спасителят милосърдува към тези малки и им дава Себе Си, не през синовете на свещениците. Той сам им подава маната, хляба от небето, за да продължат да живеят и да не бъдат в тъмнина.
Ти, мое малко дете, обкръжено си от най-дълбоката тъмнина, защото никой не те разбира и няма да ти се разберат. Не можеш. Те мислят, че ти помогват. Но това не е вярно. Казват, че мислиш само за себе си. Колко четки, драго малко посланиче, днес дадох на майка си? Цял съд. Целия ден си мислела само за Мене. Не позволяваш си време за себе си. Седмици не си получила почти никакъв сън. Хората не вярват, че вече не можеш да живееш така. Да, като червей лежиш на земята, като червей, който е бил стъпкан. (Първа книга Псалми 22(21),7) Спасителят в теб трябва много да страда.
Какво това светско представление се е превърнало в тягостно. Няма внимание към него. Сравняват я с пророчицата на края на времето, която има съвсем друга мисия. Елитната група става много по-малка, защото пътят е стръмен и труден и се прави още повече труден. Вярваш и все пак не вярваш. Обожаваш и обожаваш недостатъчно.
Мое малко дете, така изглежда светското ти представление, което трябва да бъде най-голямото. На края си еш и не знаешь какво да правиш повече. "Не може да продължи така," казваш. Все още се занимаваш и правиш всичко, не само за да отвлечеш вниманието си, но и за да доставиш удоволствие на другите, но страдаш без край. Знаеш, че рекох "да" и все пак си убедена в това.
Но силите ти са толкова изчерпани, че мислиш, че не можеш да се освободиш от този дилема на своето самото, своето съществуване. Не разбираш себе си повече. Душата е деморализирана. Тялото вече нищо не дава. Една болест гони друга и ти си питаш: "Искал ли Спасителят това? Да, толкова тежко страданието е. Може едва да представиш какво ще издръж. Тези са мислите, които те заемат. Защо? Защото не можеш да продължиш и нищо не става и няма помощ. Тогава човекът е на края си.
И сега, мое малко дете, можем би трябва да ти кажа сбогом. Майка ти надеявала, че ще бъдеш помагана. Моляла и молила за теб, но веднъж изтощеното тяло е на края си. И това е моментът, който сега е достигнат. Не можа да ти кажа нищо друго освен най-скъпата майка, че обичам теб и зная, че си направила всичко, но не си била разбрана. До днес. И вече няма помощ за тебе.
Скъпче майко, свърши се. Знам го.
Богородица: Не може да продължи така. Ти не ще излезеш, мое дете. Един мисли, че правиш толкова много, играеш. Напротив, ти изчерпваш последните си сили. Не може да продължи, мое дете. Сега е достигнат край!
Мария с Детето ни обича всички и ни благославя!
Размисъл: Дълбоко разтревожени със сълзи моляхме Блажената Майка, викахме, молихме и умолявахме Я да има милост към най-скъпото си дете и към нашето, защото мисията на света трябва да продължи. Ние сме толкова безпомощни и слаби.
Цялото живот е изтекло от тялото на Ан. С големи очи гледала към една точка. Тя беше Блажената Майка, която имаше право да я види. Падна и нейното тяло лежа безжизнено пред нас. Мислехме, че смъртта ѝ настъпи.
Тогава внезапно и неочаквано стана великото чудо! Не можахме да го разберем толкова бързо. Ан ни гледаше дълго време и заика се: "Не могях да ви остави самотни! Чух молбата ви." Животът се върна. Тогава тя западна в нашите ръце от изтощение.
Gloria in excelsis deodorant! Хвала и слава на Всемогъщия и Всесилния Бог, наш любим Отец на небесата. Чрез застъпничеството на най-скъпата ни Майка и Царица това чудо стана. Пълни с благодарност хвалихме и славихме Бога и най-скъпата ни Майка, която ни обеща чудеса за този ден от нейния розенцир. Стана така. Благодаря, благодаря, благодаря на цялото небе.
Тогава Небесният Отец каза през Ан, че няма да има съобщения от небето за момента, докато най-скъпото му дете Ан се възстанови от тежката си молитва. Тази безмълвие на Небесния Отец изразява и разочарованието и провала Му с синовете Му свещеници. Това го е трябвало толкова, че вече не може да говори. Тоя му довери на посланичката си Ан.