петък, 13 септември 2013 г.

Ден на Фатима и розова мистика.

Благовестната Майка говори няколко думи след пътуването от Херолдсбах и след Светата Тридентска жертвена меса за Пий V в домашна капела в Гьотинген през инструмента си и дъщерята Ан.

Сълзиво и болно след това пътуване от Херолдсбах, Ан се опитва да говори. Тя е имала срив. Една виновата крампа след друга разтръсва нейното срце.

Во име на Отца и Сина и Свят Дух Амин. Олтарът беше покрит със светлина. Ангелите от Табернакъл...

Госпожа казва: Моите драги деца, мои любими пилигрими от близо и далеч, поздравявам ви пак. Сега сте се върнали на мястото си в Гьотинген след дълго пътуване. С големи трудности, поради тежките метеорологични условия, стигнахте до дома си.

Благодаря ви, че сте отишли към моето място за поклонение Херолдсбах, макар и ти, мое малко дете, да получиш голям шок, защото полицията те разпитвала преди на мой празник. Всичко беше много трудно за тебе. Не можеше повече да продължиш. Аз те подкрепях и водих. И сега си в края, мое малко дете. Знам за твоята мъка. Твоето срце е разкъсано.

Те са започнали гонението, не срещу тебе, а против Спасителя. Можеше да се молеш там на мястото за поклонение в хотела цялата нощ пред светитеят от светлиите. Ти, мое малко дете, си дал най-голямо усилие и си опитал, колкото можех, да се молиш, жертвашеш и покаявай там на това място.

Много пилигрими са появили в Херолдсбах, поклоняваха през нощта, всичките отидоха във вирът с моето знаме и рекоха да: "Да, Татко, всичко от любов за Тебе.

И сега, мое малко дете, си вкъщи пак със най-тежките проблеми на нефтен планински масла. Можеш едва да говориш. Твоята майка стои зад тебе. Плачеш. Да, и аз плача за твоята болка, за твоята нужда. Никой не може да те разбере. Е толкова трудно за тебе.

Гонението продължава. Стоеше в най-голямата борба. Не оставиха нито едно добро коса на тебя. Беше пазен от всички страни. Всички, които исках да ми служат, които исках да ми дадат, като моята драгоценна майка, букет цвете за мой празник, те също беха наблюдавани. Никой вярващ не беше допуснат там. Вярващите са отхвърлени. Тези, които вярат във моите съобщения, са лъжци. Трябва да ги прогонят от площада. Треба да бъдат изгонени от къщата, защото Моето Малко Дете не е реално. Тоест, мои думи не са реални.

Те отведох до тук, мое малко сърце. И сега не можеш повече. Почивай сега, мое малко сърце. Зная как е трудно за теб. Посрещнах ти и обичам те със цялото си срце, твоята майка, най-скъпата ти майка!

(Ан не може да продължи. Отново преживява пълен срив).