На 29 ноември 1932 година, около 6 часа: господин Воан пита децата си Фернанд (15 години) и Алберт (11 години) да отидат и търсят сестрата им Жилберт (13 години) в близкия пансион на « Сестрите от Християнското Учение ». По пътя те поканват две приятелки, Андре Дежембр (14 години) и нейната сестра Жилберт (9 години), да ги съпроводят.
Четирите деца – трите момичета и Алберт, отиват към портата на манастира за среща с Жилберт Воан, влизайки във двора и минавайки близо до железопътното насипче, което обгражда градината на манастира. Алберт след като чука по врата се връща обратно и със израз на удивление на лицето си, погледнал към насипчето и викнал: “Вижте! Благословената Дева, облекчена в бяло, ходи над мостът!” Момичетата гледат и могат да видят светлинната фигура на жена облечена в бяло, ходеща във въздуха, краката ѝ скрити от малко облак.
Портьерът сестра Валерия отворява вратата. Когато децата й казват че са видели Девата, тя отказа да им повярва и нарекъл това “небивалици”. Жилберт Воан, дошла от класа си, не знае какво става. Като стига до врата също вижда Девата на мостът. С много страх децата бягат у дома, все пак решили да се върнат следващия ден.
На следващия ден, 30 ноември, Благословената Дева отново се появява на мостът. На 1 декември тя се показва, изчезва, отново се появява близо до бодливата (сега мястото на олтара) и после отива под клонка на близката шипка, близо до вратата на градината. Там ще се появи тридесет и три пъти, до 3 януари.
Тя носи дълго бяло облекло с леки сини оттенъци. На главата й могат да видят дълг бял вуал падащ на раменете ѝ. Тънки светлинни лъчи се излъчват от главата й, формирайки корона. Ръцете й са съединени в молитва и тя усмихва.
Петте видящи деца
След появата на Благословената Дева през вечерта на 1 декември, местният свещеник отец Ламберт бил консултиран от майките на децата и им съветвал тишина, въпреки че това естествено се оказвало трудно, тъй като историята започнала да се разпространява из града. На следващия вечер, 2 декември, Алберт пита Дамата дали е Непорочната Дева, на което тя усмихнала и кивна с главата си, а когато й питат какво иска, тя просто казва: “Винаги бъдете добри”, думите които предизвикаха отговора “Да, ще бъдеме винаги добри”.
Во вторник 6 декември децата, по предложение на баща Ламберт, рецитираха розенца за първи път по време на явленията и били наградени с това, че видяха розенец на дясната ръка на Дамата; тази практика продължила през останалите явления.
На следващата вечер децата отново виждат Дамата, която, според тяхното свидетелство, не казва нищо, и след това те са прегледани от четири лекара. Те засвидетели за доброто им психическо и физическо здраве и очевидната честност на техните ответи. Бяха строго наблюдавани, за да се убедят, че не могат да си говорят помежду си, а когато всяко явление приключило, били питане отделно какво са видели.
В четвъртък 8 декември, празникът на Непорочното зачатие, около петнадесет хиляди души се събраха, очаквайки голямо чудо; но те виждат само децата в екстаз, непроницаеми към запалени спирки под ръцете им, бодли или светлина във очите. Един от лекарите присъстващи засвидетели, че не беше намерен никакъв след от изгаряне на ръцете на децата, макар те да би трябвало да получат ожогове първа степен.
На 29 декември Фернанд вижда Божията Майка с златно срце обградено от лъчи, и това е видяно от двете други деца на 30 декември, когато Госпожата повтори фразата: “Молете се, молете се много”, която беше чута само от Фернанд. На последният ден на 1932 година, 31 декември, всички деца видяха златното срце на Мария. Това е разглеждано като указване за връзката между Боранж и Фатима, с акцентирането върху поклонението към Непорочното Сърце на Мария.
На 1 януари 1933 година Мария говори с Жилберт Воазен, казвайки й: “Молете се всегда”, със силно акцентиране на „всегда”; следващия ден тя им каза, че на 3 януари, което ще се окаже последното явление, ще говори с всеки от тях поотделно. Твърде голяма тълпа, оценена между тридесет и тридесет и пет хиляди души, се събра в тази вечер, когато децата започнаха да рецитират розенца си.
След като първо говори с най-младото дете Жилберт, казвайки й тайна, която не трябва да разкрива, тя каза: “Довиждане”. После говоря с Жилберт Воазен, предавайки ѝ това, което е видяно като главното обещание на Боранж, “Ще превърна грешниците”, както и дава й тайна и казва: “Довиждане”. Албер също получава тайна и му се казва „довиждане”, а на Андре тя каза: “Аз съм Майката на Бога, Кралицата на Небето. Молете се винаги”, преди да се раздели с нея по същият начин като и със другите, показвайки й златното си срце, за последно казвайки на Фернанд: “Любиш ли Синът Ми? Любиш ли Мене? Тогава жертвувай се за Меня. Довиждане!”.
В контекста на това, което се случва в Германия, с неизбежната заплаха от властта на нацистите, можем да разберем защо Госпожата е била толкова настайна върху необходимостта от молитва.
Появленията предизвикаха огромно възбуждение и дебати из цяла Белгия, тъй като съобщенията се разпространяваха в вестници и списания, а антиклерикалната преса обикновено приемаше негативна позиция: повечето от тяхното докладване, обаче, беше небрежно или вторично и бяха лесно опровергани. Овер два милиона души посетиха Боранж през първата година и беха съобщени множество изцеления. Децата всички се оженяха и имаха свои семейства, опитвайки се да останат в тъла толкова колкото е възможно; те виждаха себе си само като инструменти за разпространението на посланието на Богородицата.
Мостът, върху който Богородицата се появи първо
Епископът назначи комисия за разследване през 1935 г., а работата продължи под неговия наследник, но само до юли 1949 г. светилището беше официално признато и бяха издадени две важни документи. Първият се отнасяше за двете от многото изцеления, които станаха в Боранж, обявявайки ги за чудотворни. Вторият документ бе писмо до духовенството, в което епископ Шарю казва: “можем да потвърдим с цяла спокойствие и предпазливост, че Кралицата на Небето се появи пред децата от Боранж през зимата 1932-1933 г., особено за да ни покаже в нейното майчинско Сърце тревожния призив към молитва и обещанието за мощната си посредничество за обращение на грешниците”.