Продължение на Откровението
От тайните мъки на Господ наш Исус Христос
(Маркос): (Богородица се яви, 'големият прозорец' отново се отвори, сцените се върнаха и докато всичко ставаше, тя ми каза:)
(Богородица)" - След като Исус беше "венечан," те го удариха по лицето, му дадоха тупци и копачи. Неговото дяволско смех и смех убиваше Го преди времето си. Те казаха:
(Воини и фарисеи) "Здравей, Цар на евреите! Къде са ТВОИТЕ поданици? Да ли ТВОИТЕ поданици вярно служат на ТЕБЕ? О, Царят на евреите ще умре? Да, той ще!!"
(Богородица)"- Смееше се, те го биха и още повече по главата. Хвърлиха му лилав плащ върху гърба си, по царски начин. Исус вече беше омаян от толкова удари и болка. Кръвта, която изтичаше от 'търновената корона', прилепи го на очите Му и не Мога да види нищо. Пилат им каза да Го доведат наружу. Той викна:
(Понтий Пилат) "- Ето Човека!" Всички викнуха:
(Тълпа фарисеи) "- Разпни Го!!" Разпни Го!
...тогава аз пристигнах, доведен от Йоан, Мария Магдалина и други жени, въпреки че виждах всичко, което се случи с Него през нощта и сутринта, чрез виденията, които Всевишния ми даде.
Видох Синът си осъден. Каква болка за НЕГО, да види тази облудена тълпа да иска смъртта Му! Моето Непорочно Сърце 'тресе' от такава голяма болка, която никога някой не можеше да почувства, познае или проучва.
Пилат изми своите ръце, казвайки че е неповин за кръвта на Исус. Те му донесоха Кръста. Понесоха го върху раменете си и викнаха да Го вземе.
Той едва могъл да види пътя. То не беше гредица, както мислят много хора, а цяла кръст. Исус за тях беше най-търсен "преступник" в целия регион, така че откакто успеха да Го арестуват, те му положиха всякаква омраза. Понесоха цял кръст върху Него.
Людът викал по пътя. Хвърляли камъни към Ного на краката си.
Прахът се прилепвал към Кръвта, която течеше от 'търновен венец', и Той беше напълно спрян да вижда пътя. Падна за 3 пъти. Всеки път когато паде, биха Го и камъни по краката. Тези битове поглобили ноктите още повече в краката на Иисус. Вече нямаше тяхното управление, така че не може да ходе вече.
Мъжът се казва Киренеец и войниците, плашейки се, че Иисус ще умре по пътя, го принудиха да носи Кръста зад Иисус. Тях бягах да срещна сина си и чаках Го на едно място по пътя с Йоан, Мария Магдалена и моята сестра, Мария от Клиопа.
Кървавата процесия приближаваше: няма думи. Очите говориха. Сърцето говори. Гледа ме в дълбочините на очите си, а в сърцето говори:
"- Моя Майко!" и аз, в импулс на Боля и ЛЮБОВ, реков му:
"- Мой Син.
Войниците Го подтискаха да ходе по-бързо. Хората Го тискяхме от една страна на друга с Кръста. Това ми причиняваше Смъртна Мука, без да зная какво да правя.
Предложихме Нашему Небесен Отец Двете Ние Обединени Сърца, Ранени и Стъпкани, за Боля! Няма ще бъде друг ОФЕР на лицето на Земята, способен да действа (да снабдява, ремонтира, удовлетворява БОЖИЯ Праведност) нейната ИЗКУПЛЕНИЕ (ИЗКУПЛЕНИЕТО на човечеството) с БОГ.*
*(Значението на това, което казва Нашата Госпожа тук: Няма друго Жертва да може някога да бъде равна на Нея и на Иисус)
Жена, Вероника, премина през войниците с героическа смелост и изтри Вади лицето на Иисус. Иисус остави лицето си отпечатано на кърпата. Показа на всички кърпата с отпечатаното Лице, за да вярват, но със заплаха от войниците, пада на земята и 'кървавата процесия' продължава напред.
Мария Магдалена помогна Вероника да стане. Реков й:
"Благослови те, Моя Дъщерько, за свидетелството ти сред алчните вълци! БОГ да Ти даде вечен живот!"
Много жени плачеха по страданието си. Видях сина ми да падне под Кръста втори път. Жените се устремиха да помогнат, но войниците ги спряха. Иисус обърна към тях и рече:
(Господ наш Иисус Христос)"-Дъщери на Йерусалим! Не плачете за Мене, но плачете за себе си и за децата ви. Ако това се случва с Праведния и Светия, какво не бива да очакват грешниците?
Аз, който съм най-чистият, бях третиран така; какъв ужасен край няма да имат грешниците!
Ти падна за трети път. Сълзите ми течеха непрекъснато. Те станаха кръвни сълзи, които скрих със своя Мантия.
Когато стигнали върха на Голгота, разпъли ги двамата крадци. С жестокост отървали туниката на Исус.
Има ли някогаш да ви е било извадено бинтът от раните ви внезапно след като сте били прилепени към тях? Тогава можете си представи какво беше за Синът ми Исус, когато му отървали дрехите, лепнати към неговото кожа и рани. Войниците казваха един на друг:
(Войници) "- Оставим Го гол! Така всички да Гледат!
Когато чух това, бях тръгнала и му дал своя Веил Кандидо, за да се покрие ГОЛАТА Твоята. Но видяйки моето страдание, те странно разбраха жеста ми и опустошението, и не го оставиха напълно гол, оставяйки тези, които носеше под туниката си.
Започнали кръстопъването. Тласкаха Исус и Го разпростираха на Кръста. С велика жестокост разтеглиха ръцете Му и нозете, а с мощни чукове го удариха по ръцете и краката си.
Кървта течеше непрекъснато. Едновременно моето Скорбно и Непорочно Сръце чувствах същите увреждания, които Го разбиваха, смитаха и боляха. Прибит на Кръста, го бияха, ударяха и пинаха по тялото му.
Започнали да дигат Кръста с въжета привързани към него. Окачали Кръста и хвърлиха в подготвен дупчак. Чух силен шум от падението на Кръста върху земята, което го направи 'да тресе' силно от Боля.
От върха на Кръста ТОЙ погледна цялата тълпа, събрала се в Голгота. Никто не дойде да утеши, само за да осъди и да осъждат. Войниците и фарисеите казваха един на друг, а после викаа, изпитвайки Исус:
(Воини и фарисеи)"-Ти който спасяваш другите, спаси себе си и ще вярваме. Слез от Кръста!" Всички се засмяха. Исус промушкал от върха на Кръста:
(Нашият Господ Иисус Христос)"-Отче, прости им, защото не знаят какво правят!
Бяхме допустени до подножието на Кръста, като семейството на умиращия човек...Един от разбойниците също оскърбил Исуса, казвайки:
(Лошят разбойник) "-Не си ли Ти Христос? Но другият, Димас, видял търпението на Исуса да издръжва толкова обиди, молящ се за своите врагове. Видял своята собствена живот без БОГ, и помислил:
"-Този човек който дори прощава на своите врагове, който издръжва всичко това, е Синът на БОГА!
Димас погледнал Мене при подножието на Кръста и промушкал, молейки Ме да получи прощението от Сина Ми. Погледнах към Синът ми, и го помолих да му прости. Тогава Димас ответил на другия разбойник:
(Добрият разбойник - Св. Димас) "Ти, който си в предсмъртната час, не се боиш от БОГ? Ние страдаме защото заслужаваме това, но Исус нищо лош не е направил" и обърнал се към моя Син, каза:
(Добрият разбойник - Св. Димас) "Господи, спомени ми се когато си в своето царство! Исус му отговори:
(Нашият Господ Иисус Христос)"-Истинно ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рай!" Голяма тъмнина обгръщи земята, до часа на смъртта на Исуса. От време на време гърмеж и мълнии ударяха.
Исус ме видял при подножието на Кръста. Погледнал към мен и каза: "Аз съм този който те е виждал:
(Нашият Господ Иисус Христос)"-Жено, погледай сина си! А после казва на Йоан:
(Нашият Господ Иисус Христос)"-Погледай МАМАТА си".
...от този момент станах Матерта на всички хора. Кръвта която течеше от Светото Негово Тяло се съедини с Моите кръвни Сълзи, които капаха върху прашната земя на Голгота.
В този момент Мъката ми достигна такава височина, че нито едно човешко или ангелско разумение никога не може да я проникне.
Тойчас също ме бяха показани кръстовете на всички бъдещи души от Всевишния и как Моето Майчинско Присъствие с тях ще им помогне да се принесат също, в единство със сина ми Исус.
Отсега трябва да бъда с всички болни и умиращи, за да ги помогна да страдат и умрат, като зърно пшеница паднало на земята, така че много души могат да възстанят и да се спасят.
О деца, чувствайте Моето Сладко Присъствие до кръстовете ви и давайте сърцата си на Мене!
(Бележка - Маркос): (В един момент видях Господа говорищ със силен глас:)
(Господ Исус Христос)"- Ели, Ели, лама сабахтани?" (Боже мой, Боже мой, защо ме остави?) Тогава фарисеите започнаха да викат с още по-голяма ярост. След това Господ рече:
"Ме е жажда!" Един войник взе мафта, намочи я във оцет, сложи я върху върха на копието и даде му да попробва. Тогава викна към Исус:
"- Всичко е свършено... ОТЧЕ, в ръцете Ти предавам духа си!" Исус също издаде силно възклицание, казвайки:
"- МАЙКО!!" А след това издиша. Предаде се на тежестта на тялото си, позволявайки главата му да падне върху гърдите му.
Голямо земетресение разпуква планините и прави земята да тресе. Мълнии и громове гръмват. Тайна ръка разкъсва завесата на храма. Центурионът извикна:
(Центурион) "- Това беше вярно Синът на БОГА!"
Фарисеите искаха да им счупят веднага краката, за да бъдат свалени от Кръста, защото сабата вече идваше. Те бяха виждали и Знаците, които се произведоха при смъртта на Исус, но срцата им бяха толкова упорни, слепи и твърди, че нищо друго не ги затрошаваше. Гледахме Тялото на Мъртвия Исус с пълна безразличност и студеност.
Войниците отидоха и счупиха краката на разбойниците, които скоро умряха. Когато видяха Исус мъртъв, прободаха му страната да видат дали е вярно мъртъв или само безсъзнателен. От раната изтече кръв и вода.
Никодим и Йосиф от Ариматия дошли с вестта, че са получили разрешение от Пилат да слезнат и погребат Сина на БОГА от Кръста. Той размисли за Блажената Майка, прободена и потопена в очакване. Благовестта казва:)
(Благовестта)"-Ох, моето Сърце беше разкъсано от толкова болка, и вече нямаше сила даже да плача. Ангелът на Господа, който слезе в Градината на Маслините за утехата на Моя БОЖЕСТВЕН Син във Неговата Агония, слезе в този момент за утехата ми, иначе бих умряла.
Те спуснали ръцете на Исус, после пуснаха Няговите БОЖЕСТВЕНИ крака, и бавно го положиха в Моето място майка.
Аз съм Майката на Състраданието! С каква неизмерима болка приех Мойя БОГ в коленете си! Приближих устата си до Вашите Святи Ръце! Тази прободена глава! Краката, които изливат толкова кръв.
О, всички вие, минаващи покрай, забелязвайте и видяйте дали има болка по-голяма от Моята Болка?
Йосиф от Ариматия, Никодим, Мария Магдалина и другите жени положиха Исус на лодката, докато аз, потопена в екстаз на Голямата Болка, почти не можах да плача.
Положихме го в гробницата на Йосиф от Ариматия. Мъжете завалиха голям камък. После се върнахме в Ерусалим и така прекарахме цялата нощ в молитва и оплакване, както и Сабата.
Моите деца, преминете тези часове преди Възкресението в дълбока молитва.
Моли се. Този изопачен свят, мъртъв и погребан от греховете, трябва да възкръсне пак. Моли се с мен за света! Моли се за гряшниците!
Разкрих ти, синче мое, Морето на Страданията, които Исус и аз преживяваме и страдаме за изкуплението на човечеството.
Преобразувайте се! Преобразувайте се! Преобразувайте! Каете се от греховете си! Така, драги деца, обединили се с мен, Майката на Страданията, помогнете ми да превърна този гряшен свят в оазис на мир.
Аз, Кралицата на Мира, разкрих ти 'малко повече' от Страстта на Моя Син, за да чувства всеки до каква степен ЛЮБОВТА на БОГА е стигнала човечеството.
Участвайте в моята огромна майчинска скръб, виждайки че хиляди от Моите деца продължават да отклоняват ЛЮБОВТА на БОГА, и следователно имат нужда от преобразуване. Молете се много! Молете се много!
Днес, в Деня на Моята Голяма Болка, ви благославям във Името на Отца, Синът и Светия Дух.
(Бележка - Маркос): (От всичко, което ми беше показано, не бих могъл да опиша даже най-малката част. Обаче, както ми бе казано, съобщих колкото можах, макар че казвам, че впечатлението и ефектите, които се произведоха в душата ми, ги чувствам до днес.
Като да душата, умът и тялото бяха превъзходени от 'сила', която надминава моята природа огромно, достигайки даже най-вътрешните дълбини на мен, унищожавайки силите ми, оставяйки ме в недоумение, неспособен да повторим каквото видях с широтата, с която бих искал.
Затоа потвърждавам, че от всичко, което съм написал тук, имам много повече за докладване, което може би ще направя по-късно, на някакъв друг случай, ако Госпожата такова пожелае)