Богородицата беше облечена изцяло в бяло, и имаше Корона с много Звезди, които се въртеха около Незаглавието Й
(Богородица) "- Хвала на Господ наш Иисус Христос!"
(Маркос) "- Вечно да бъде хвален!" (След личните указания, Тя помоли Отец наши за присъстващите. После аз й питах:)
"- Ще се върне Лицето днес?"
(Богородица) "- Да, в 22:30 ч. ще се явя на вас отново в Капелата."
(Маркос) "- Иска Лицето да каже нещо специално за нас?"
(Богородица) "- Желая днес вечерта вие да молите интензивно, че Ценакълът да бъде извършен с голяма радост, и най-вече, че днес размисляте върху Посланието, което аз и Иисус ви дадохме на седмия от миналия месец. Моите послания не трябва да бъдат поставяни в шкаф, а в сърцата ви."
(Забележка - Маркос): (Тогава Богородица простре ръцете си над присъстващите и помоли на Майчин език. Докато молише, от Тяно тяло се издигна дим, като че ли било Кадилко, към Небесата. В края на Молитвата Й, от ръцете И паднаха светлинни рефлексии върху присъстващите, които разбрах да бъдат Благословенията Й)
(Богородица) "- Кажете им, че аз съм молила за всички тях, че ги благославям и благодарявам ги, че са дойли тук. Никой от тях няма да се върне празен у дома, но всички ще получат малко от Благодатите Ми."
(Маркос): (Тогава Богородица, погледнала към Небесата, добави:)
(Богородица) "Идите в мира на БОГА."
(Маркос): (Тя след това направи Знака на Кръста над хората и бавно си отиде)
Явление в Капелата - в 22:30 ч.
(Богородица) "Аз съм много щастлива за Моите деца, които са тук. Молите се с мен Отец наши за намеренията им."
(Маркос): (След като молитвата беше казана, Тя помоли още един път Отец наши за мира на света и Глория в откупение към Света Троица. После аз й питах:)
"- Небесна Майко, двама младежи ме молят да кажа на Лицето, че искат да се посветят на Чистото Твое Сръце."
(Нашата Господа)"- Отговори им, че ги приемам като Моите посветени и така ще бъде."
(Маркос)"- Госпожа ли желае да ни даде Съобщение?"
(Нашата Господа) "- Кажи на децата Ми: - Драгоми мои, аз съм с вас и ви моля да вярвате като ме видите!
Вземете Ме у дома си в сръцaта. Ако Ме вземете със себе си у дома, всякакъв зъл дух в къщата ще избяга! Където аз вляза, злото трябва да напусне! Ако ме поканите, повече от скоро щя да влезна в сръцaта ви и да дойда с вас.
Тази Колядва, нека Ме намерите у сръцaта си моята пещера, моята Витлеемска пещера.
Благославя ви в името на Отца, Сина и Святого Дух.
(Маркос): (Тук приключва частта от Съобщението, която е чутима за всичките, казано от Нашата Господа през мен. Следващото беше комуникирано само на мене)
(Нашата Господа)"- Мое дете, кажи на децата Ми да молят още повече Розария. Вие все още не сте познавали цялата величие и красота на Розария. Направете усилия да молите по-много и по-добра моя Розарий.
Дойдете и приемете неговото благословение."
(Маркос): (Когато Нашата Господа, в края на всяка Явление, ме покани да получа Благословието Йо, тя това прави по начинът, по който е правела от началото на Явлените, с изключение на първите няколко пъти.
Всеки ден, в края на явлението, Нашата Господа простира ръцете си над главата ми, пускайки дъжд от малки камънчета от Luzf, докато моли за мен тихо няколко момента. Ликът Йо е много нежен, много майчински и това което чувствам не може да се опише с думи.
Това става дори в явленията на седмия ден, когато тя дойде заедно с Нашия Господ, който в тези моменти ни наблюдава с крайна любов и сладост. Като че ли това му дава крайно удоволствие да я вижда така, във Добротата Йо.
При благословението за присъстващите, Нашата Господа обикновено благославя присъстващите с простренни ръце, прави или начертава Знака на Кръста със огромна нежност и ЛЮБОВ, а след това си тръгва бавно, издигайки се отново към Небето, както стана в края на това Явление.
Някои пъти Знакът на Кръста се разпада на безброй малки камъчета или зраци СВЕТЛИНА, които падат върху присъстващите. Други път, когато Нашата Госпожа възлиза, тя оставя зад себе си едно голямо червено сърце, биещо се със светлинни битове, символизирайки нейната ЛЮБОВ към всички.
Някога Нашата Госпожа следва различни пътища, изцяло нови пътища, според Неговата воля. То не следи строг шаблон, но е спонтанно и естествено, като нормалните жестове на живящ човек. Обаче, пътите, които съм описал тук, биха били, така казано, най-обичайните, може би нейни любими.