Исус рече: „Люде мои, фарисеите и книжовниците ме критикуваха, че ям и пия с грешници. В друг път им казах на фарисеите (Мат. 9:12): ‘Не са здравите нуждаещи се от лекар, а болните.’ И в днешното Евангелие за изгубения син (Лука 15:11-32) сравних ги с втория син, който не беше нужно да бъде намерен. Този бе синът, който отказа да влезе и да слави въръщането на брата си. Фарисеите също откажаха да вярват във Мене като Син Божий, и те откажаха да Ме следват. Първия син, който разпиля парите на баща си с грешния живот, е подобен на всичките грешници, които аз каня към покаяние, за да бъдат намерени със Мене в Моето прощение на моята вечеря в рая. Сцената на бащата, който се прибързва да приеме изгубения си син, представля как аз и цялото небе се радваме върху покаянието дори на един грешник. Последната реч от тази приказка кане тезите верните с онези, които са върнали към Мене от тяхния грешен живот. (Лука 15:32) ‘Синко, ти си винаги със Мене, и всичко моето е твоето; но беше нужно да се веселим и радуваме, защото този твой брат бе мъртъв и ожил, беше изгубен и намерен.’”