Двадесет и четири часа от Страстите на Господ Исус Христос

Дваесет и четири часа от Горчивата Страст на Нашия Господ Иисус Христос от Луиза Пикарета, Малката Дъщеря на Божията Воля

† Четвърти час
От 8 до 9 Ч. †

Евхаристичната вечеря

Подготовка преди всеки час

Исусе, моя сладка любов! Поради твоята неисчерпаема любов към нас, виждам как се издигаш от трапезата в края на Тайната вечеря и пееш със своите възлюбени ученици химна за благодарност към Отца, за да откупиш неблагодарността на създанията. Така разбирам, о Исусе, че във всичко, което правиш, и във всичко, с което се свързваш, имаш думите: „Благодария Ти, Мой Отче!“ Взема тези думи от твоите устни. Винаги и навсякъде искам да кажа: „Благодаря Ти за мене и за всички!“, за да компенсирам липсата на благодарност.

Моя Исусе, твоята любов все още не е утихнала. Чувам как викаш своите ученици да седнат отново. Вземаш една чаша, опоясваш се с платнено покривало и падайки пред нозете на своите ученици в такава скромна поза, че привличаш погледа на цялото небе и го изумяваш. Апостолите гледат със задръхнал дыхание. Но кажи ми, моя сладка, какво правиш? И какво е този акт на най-дълбока скромност, такава като никога не се виждала и няма да бъде видяна?

“О човече”, отговаря Исус, паднал пред нозете на апостолите, "Желаям само душите им¹, и със сълзи планирам любовно коварство да ги свържа с Мене. С символа на вашата вода, смесена с моите сълзи, искам да очистя душите им от всякаква несовершенност и да ги подготвя да Ме приемат в великия Сакрамент. Този акт за чистотата е толкова близък до Моето срце, че не искам да го поверя на ангелите или на Мойта Драгa Майка. Аз сам искам да очистя душите на Моите апостоли, за да ги направя достойни да приемат плода от Благословения Сакрамент. Така искам да компенсирам всички добри дела, но особено управлението на сакраментите, които се извършват в дух на безразличие и не във Духа Божий. О, колко много добри дела се правят, които Ми принасят повече позор от чест, повече горчивина от удоволствие, която ми дава смърт вместо живот!² Точно тези обиди Ме скръбят най-много. Моя душо, преброи всичките Ми обиди. Направи възмездие с Моите акти на откупление, за да утешиш Моето Срце, което е потопено в горчивина."

Мой страдалец Иисусе! Желая да направля живота Ти своят за откуп на толкова много престъпления. Искам да вляза в най-скритите ъгли на божественото Твое сърце, за да се каям заедно със сърцето Ти за оскверненията, които са Те нанесли те, които ти са най-драги. Искам да Те следва във всичко и, в съюз с Тебе, да отида при всички души, които искат да Те приемат в Евхаристията и да влеза в техните сърца. О Иисусе, със слезите Ти и водата, с която си измил нозете на апостолите, нека измием душите, които ще Те приемат. Нека очистим сърцата им, отстраним праха, с който са опрашени, и ги разпалим, така че да Ти бъдат милосни. Както си измил нозете на учениците Си със страстна ревност, гледам Тебе и осъзнавам, че друга болка пробива Твоето сърце. Апостолите символизират всички бъдещи деца на Църквата, но също така, в своята несовершенство, всички злини, които ще настъпят в Църквата, оттам и цялото следване на страданията Ти. Едният символзира слабостите, другия измамата; първия е символът на лицемерието, вторият – на прекомерната любов към земните придобивки. В Петър виждаме решенията, които не са твърди, престъпленията на много църковни лидери; в Йоан слабостта дори и на най-верния Ти, защото той също се задрямнал в Гетсиманската градина след като си почивал срещу Твоето Сърце, само да бяга; във Юда всички отпадници с всички тежки злини, които произтичат от отпадане. Твоето сърце е препълнено със страдание и любов. Поради това, че едва ли можеш да овладеешь величието на болката както и величието на любовта, задръхваш при нозете на всеки апостол, проливайки сълзи, каяйки се за всяко едно от тези престъпления и молейки силата и твърдостта за всички тях.

Мой Иисусе, аз също се обединявам с Тебе и правя молитвите Ти и делата на каяние свои собствено. Искам да остане при Тебе, да съединя слезите си със Твоите, така че никога не бъдеш самотен, но винаги имай ме достраната Си за споделяне страданията Ти.

Иисусе, моята любов! Виждам Тебе при нозете на апостола Юда. Дишането ти е тежко, плачеш и ридаеш в мълчание. Измиваш му нозете, целуваш ги, притискаш ги към сърцето си. Както гласът Ти се изчерпва от болка, поглеждаш предателя със сълзи в очите и казваш на сърцето му: "Синче мое, моля те с гласа на слезите ми, не поемай пътя към ада. Давай ми душата ти, която желан ем пред нозете ти. Кажи ми, какво искаш да направиш? Какво си намерял да правиш? Ще Ти дадам всичко, само не се унищожавай. О пощади ме от тази болка, мене, твоя Бог!" И пак и пак целуваш нозете му.³

Мой Иисусе! Както разпознаваш твърдостта на сърцето му, Твоето се стиска. Любовта Те превзема, като да изчезна силата Ти. Иисусе, моя живот! Позволи ми да те поддържам в ръцете си. Разбирам, че това са уловки на любовта Ти, които използваш с упорните грешници. Но докато съжалявам за Тебе и правя откуп за обидите, които получаваш от такива души, моля Те да ми позволиш да ходя по земята в съюз с Тебе, за да предложа подаръка на слезите Ти на упорните грешници, така че сърцата им да се размекнат; моля Те да им дадешь любовта Си, за да ги свържеш с Тебе, така че повече не могат да избягат от Тебе. Така ще бъдеш компенсиран за болката, причинена от падението на Юда.

Исусе, приятел и радост на моето сърце! Виждам, че Твоята любов върви по своя път, носейки Теб със себе си. Възставаш и се приближаваш към трапезата с желание, където хляба и виното вече са готови за освещаване. Божествените Ти черти приемат израз тъй нежен, тъй любящ, какъвто никога преди това не е бил видян. Очите Ти светят по-ярко от слънцето, лицето Ти се червени и става сиятелно, райска радост играе около устите Ти, цялото Твоето външно съществуване приема величието на Създателя.

Виждам Теб, моята любов, като преображен. Божествеността Ти просветва оболочката на човешката Ти сущност. Виждането за Теб, какъвто никога преди това не е бил видян, привлича вниманието на всички. Апостолите са обуздани от сладка радост и почти не смеят да дишат, Твоята милостива Майка се намира в духа при Трапезата Ти, за да види чудесата на любовта Ти. Ангелите спускат от Небето. Казва се, че си питаат един друг: „Какво е това? Няма ли това прекомерност, лудост на любовта? Бог не създава ново небе или нова земя, но Той дава на Себе Си нов живот, като трансформира тленната материя на малко хляб и вино в тялото и кръвта на човешката си сущност.“ О ненаситна любов! Като всички ученици са събрани около Теб, Виждам Те да вземеш хляба в светите Ти ръце и го предлагаш на Отца. Чувам сладостния Твой глас казва: "Свети Отче, благодаря Ти, защото винаги слушаш Сина Си. Свети Отче, работи с Мене. Веднъж ме изпрати от Небето на земята да стана човек в утробата на дева, за да спася нашите деца. Сега ми позволи „Думата“ да стане плоть във всяка Свещена Причаст, за да продължи спасението на синовете на хората и да бъде животът на всяка душа. Ето, Отче, само няколко часа остават за Мене. Как можех да бъда тъй безсъвестен, че оставим децата си сами и осиротели! Много са враговете им, много страстите им, гъсти мраците на умовете им, голяма слабостта на сърцата им, към които те са подложени. Кой ще дойде да ги спаси?

О моля Теб, позволи ми да остана във всяка Причаст, за да съхранявам живота на децата Ми, за да бъда светлината им, сила и мощ. Къде още ще отидат? Кой ще бъде техен водич? Делата на ръцете ни са вечни, не можа да съпротивлявам любовта си, не могу и няма да оставя децата си сами."

Отчето е подвигнат от думите Ти, запалени с любов, и спуска се от Небето. Сега Отчето и Светият Дух са с Теб на олтарната трапеза, моя Исусе! Сега говориш словата за освещаване с ясен и впечатляващ глас. Без да се изпразнаш, правиш себе си присъстващ във всяка хляба и вино в сакраментална начин.

Моя Исусе! Небесата се накланят и Ти предлагат акт на поклонение в новото състояние на най-дълбока унижение. Сега любовта Твоята е удовлетворена. Виждам всички осветени Причасти върху олтара до края на времето. Но толкова много Причасти са преплетен с венца от болната Ти Страст, защото толкова хора награждават излишъка на любовта Твоя само с излишен неблагодарност, даже с ужасни престъпления.

Исусе, Сърце на моето сърце! Винаги искам да бъда с Теб във всяка табернакъл, в всеки каликс, в всяка Свята Причаст, за да можа да Ти предлагам делата си за поправка за всички обиди, нанесени на Теб в сакраментата на любовта.

Иисусе, разсъждавам Тебе в осветената хляб, целувам Твоя чело с мисълта си, на което е възседала величествието на Божеството, но чувствам и боденето от Твоята тъмен венц. Ох, колко души имат, които не пощадяват Тебе от боденето на тръновете дори в хляба! Вместо да Ти предложат поклонението на добрите мисли, те идват с лошомислие. Пак накланяш главата си като при Страстите Си, получаваш и издръжваш ужасите от боденето на тръновете на техните лоши мисли. Моето обожаване! Приближавам се до Тебе да споделя страданията Ти. Вземи всичките ми мисли в Духа Си, за да отблъснеш тези трънове, които ти причиняват такава горчивина. Нека всяка мисля моя съвпадне с всяка Твоя мисля, за да изкупявам всяко лошомислие и така да Те утеша.

Иисусе, най-голямото мое добро! Виждам любящият поглед на красивите Ти очи обърнат към тези, които се явяват пред Тебе. Той иска от тях в замяна любовен поглед. Но колко хора се явяват пред Светията Причаст и гледат други неща, които ги разсеят и така лишат Тебе удоволствието, което би Ти дало едно любящо гледане. Плачеш, но моите бузи също са мокри от сълзи. - Моя Иисусе, плачи! Искам да спусна очите си в Твоите. Да споделя страданията Ти с Тебе, да изкупявам всички погледи на любопитните, предлагам Ти очите ми, които винаги трябва да са обърнати към Тебе.

Иисусе, видях че слушаш внимателно създанията Си, за да ги утешиш. А те си казват молитвите си на Тебе без преданост, по привичка и без доверие. И чуването Ти страда повече в този хляб отколкото при Страстите Ти. Моя Иисусе, искам да ти пуснат всичките хармонии на небесата, да обединя съслушанието си с Твоето, да споделя страданията Ти, да Те утеша и да направя задоволство.

Иисусе, моят живот! Виждам най-светият Твой лик мокър от капки кръв, обезобразен и блед. Създанията Ти се явяват пред върховното изложено добро. Но вместо да Ти предложат подходящо почитание, изглежда като че те му тичат по бузите си и опогребяват лицето Си с непочтителните им постъпки и неподобаващи разговори. Като при Страстите Ти, приемаш тези обиди в мир и търпение и ги издържаш. Иисусе, искам да приближа лицето си до Твоето, не само за да бъда обект на безпочтителността, която те показвате на Тебе, но и да споделя цялата Ти болка с Тебе. С ръцете ми искам да измия лицето Си от опогребяванията, да притисна към сръцето си. От целия си съществуване бих искал да стана толкова частици и да ги поставям пред очите Ти колкото души Те почитат. Искам да превърна всички мои импулси и движения в толкова поклони, за да изкупява безпрестанно непочтителността, която създанията са показали на Тебе.

Моя Иисусе! Когато дойдеш до децата на човека в Светия Причаст, си принуден да лежиш върху толкова нечисти, зли и богохулни езици. Ох, колко горчиво за Тебе! Изглежда ти като че те отроват с тези езици. Ето още по-лошо, когато слезеш в сръцата им. Ако беше възможно, бих радволно приел тези езици да превърна всичките си грешни речи, които Те обиждат толкова много, във хвалебствия.

Исусе, моето най-висше благо! Виждам главата Ти така умора, изтощена и напълно погълната от любовта Твоя дейност. Кажи ми, какво правиш? И ти отвещава: "Мое дете! Трябва да пребивавам в осветената Свещена Причаст от сутрин до вечер, за да кова вериги на любов. Когато душите дойдат, аз ги свързвам с Сръцето си. Но знаеш ли какво те правят тогава? Много от тях се освобождават със сила и разкъсват веригите на любовта ми. Защото тези вериги са свързани с Сръцето ми, то страда мъки, които не могат да бъдат описани. С разбиването на моите вериги те унищожават труда ми от любовта и позволяват създанията да ги вързват и използват за своите цели. Това правят дори в Моето присъствие. Такава поведение ме скръбва толкова, че бих умрял от болка, ако бях в състояние на страдание." - Какво страдам с Тебе, моя Исусе! Сръцето Ти е изложено на така много мъки. За това ти моля да сложиш върху сръцето ми тези вериги, които други разкъсват, за да ти платя с любовта си и да те утеша за оскърбленията, които душите Ti нанасят.

Моя Исусе! Така мощно и величествено е огънят, който гори в Сръцето Ти, че искаш да изпуснеш пламъците му и да изпратваш стрели на любов към сръца. Много от тях обаче ги отклоняват и връщат с стрелки, копия и проектили на студ, полустуденост и неблагодарност. Колко причина имаш, моя Исусе, да плачеш горчиво за това! Сега виждай сръцето ми готово да приеме не само тези стрели на любов, които са предназначени за мен, но и тези, които други души отхвърлят. Ще се покая за студът, полустудеността и неблагодарността, която получаваш от тях.

Исусе, целувам лявата Ти ръка и така искам да се покая за всички незаконни приближения и неприлични дела, които стават в Твоето присъствие. Моля Тебе да ме държаш винаги близо до Сръцето си. Слава на Отца...

Исусе, целувам дясната Ти ръка и с нея искам да се покая за всички светотатства, включително тези извършени от священници, които служат в неприлично състояние. Колко често си принуден, моята любов, да слезеш от небесата в неподходящи ръце и сръца! Дори ако е противно за Тебе да се намираш в такива ръце, любовта Ти те кара повторно и повторно да го правиш. Да, някои от служителите Ti обновяват Страстта Си, обновяват убийството на Бога с греховете си и светотатствата. Исусе, ужасявам се само при мисълта за това. Но все пак Ти също поставяш Себе в тези неподходящи ръце, както поставихте Себе в ръцете на евреите през Страстта Си. Като кротко агне, чакаш нова смърт, но и обращението на неподходящите служители на олтарата.

Исусе, как страдаш! Обиколваш с поглед ръце, които да Те освободят от тези кръвопролитни ръце. Ако се намериш в такива ръце, моля те, повикай ме. Като покаяние искам да обграждам Тебе със чистотата на ангелите, да разпространявам аромата от Твоите собствени добродетели около Тебе, да премахна нежеланието Ти да бъдеш в такива ръце. Искам да отворя сръцето си за Тебе като място за спасение и убежище. И докато живееш във мен в Светата Причаст, ще моля за свещениците, че всички да бъдат достойни в службата Ти.

Исусе, целувам лявата Ти крака и така искам да се покая за тези, които Те приемат обичайно и без подходящо разположение на душата. Слава на Отца...

Исусе, целувам Твоята десна стъпка и с това искам да направя задоволение за тези, които Те приемат само като подигравка. Ох, ако те имат нахалството да стоят така, тогава Ви моля да възстановите чудото, което сте извършили върху центуриона Лонгин. Както сте изцелили душата му и го обърнали към Бога с кръвта, която се пролила от Твоето прободено срце, така и с Вашето сакраментално прикосновение да преобразите чувствата на презрението или омраза в любов и обидителите във възлюбени. Слава Отцу...

Исусе, покланям се и Те хваля за Твоето добро срце, в което всички оскърбления текат заедно. Искам да направя задоволение на Вас за всички оскърбления срещу Пресветото Тайнство, да Ви върна любовта на хората вместо Вашата любов и да споделя с Тебе всичките Твои страдания. Слава Отцу...

Исусе. Ако каквото оскърбление избяга от моето задоволение, затвори ме в Твоето Срце и във Волята Ти като в затвор, така че да направя задоволствие за всяко оскърбление. Ще моля и най-светата Твоя Майка да ме държи винаги с Неа, така че да откупвам всичко и за всичките. Така ще направим вълните на горчивината, с които хората Те затоплят, да се отклонят от Тебе.

Мой Исусе! Помни, че аз също съм мизерно, грешно създание. Затвори ме в Твоето срце и с веригите на любовта Ти не само да ме направиш свой затворник, но и да свържеш всяка мисъл, чувство и склонност, ръце и крака към Тебе, така че да нямам други ръце и крака освен Твоите. Нека Твоето срце бъде мой затвор, веригите ми изковани от любовта Ти, пламенете ми храна, диханието Ти мое. Да бъдат най-светите Твои Воля преградите, които да ме предпазят от излизането на моя затвор. Тогда ще чувствам само огън, виждам само пламъци. Ще ти даря живота си. Докато съм с Тебе в затвора, Ти ще имаш свободата си във мене. Не е ли това Твоята цел, когато се заключвате в Хоста, да получите свобода от душите, които Ви приемат, така че можете да разгърнете живота Си в тях? Сега благослови ме като знак на любовта Ти. Дай душата ми мистериозния поцелув на любовта, докато се радвам на Твоето обгръщане. Слава Отцу...

Сладко Срце Исусово! Когато установихте Най-светия Сакрамент на Олтара и видяхте в Духа Си викащата неблагодарност и оскърбленията от страна на създанията Ви, все пак не се смутихте. Дори когато сте ранени и напълнени с горчивина, потопявате всичко във величествието на любовта Си. След като научихте апостолите си и добавихте, че те също трябва да направят това, което сте направили Вие, ги осветихте за свещеници, дарявайки им властта да осветяват. Така мислихте за всички свещеници едновременно и създадохте средство за откупване на всичко.

В края на Последна вечеря Вие вземахте апостолите си с Вас и се отправяхте към Гетсиманската градина, където трябваше да започне страданието Ви. Следвам Те винаги, мой Исусе, за да Ти бъда верен спътник. Докато ходете, искам да направя задоволение за всички души, които напускат Църквата с разпръснати и отвлечени умове; също така моля Тебе да дадеш светлина и благодат на тези свещеници, които не ползват нищо от священните действия, понеже не използват добре средствата за благодат.

Размисли и Практики

от св. о. Аннибале ди Франция

Исус е скрит в Хоста, за да даде живот на всички. В своето скриване Той обгръща всички векове и дава светлина на всички.

По същия начин, криейки се в Него, ще даваме живот и светлина на всички с молитвите си и поправките си, дори на еретиците и неверниците, защото Исус няма кого да изключи.

Какво трябва да правим в своето криене? За да станаме подобни на Исус Христос, трябва да скрием всичко в Него, тоест мислите, погледите, думите, сърцебиенията, привързаностите, желанията, стъпките и делата; дори молитвите ни – трябва да ги крием в Молитвата на Исус. И така както Любящия Исус обгръща всички векове в Евхаристията, ние също ще ги обгърнем. Прилепени към Него, ще бъдем мисълта на всеки ум, думата на всеки език, желанието на всяко сърце, стъпката на всяка крачка, дело на всяка ръка. Така ще отклоним от Сърцето на Исус всички злини, които всички създания биха искали да му направят, опитвайки се да ги заменим със всичко добро, което можем да направим, така че да го принудим Исус да дава спасение, святост и Любов на всяка душа.

За да отговорим на Живота на Исус, нашят живот трябва пълен да се съобразява с Неговия. Душата трябва да има намерението да е във всички табернакълни в света, за непрекъснато да му държи компания и да Му дава непрестанно облекчение и поправка; и със това намерение да извършваме всички действия на деня. Първият табернакъл е в нас, в сърцето ни; затова трябва много внимание да отдадем на всичко, което Добрият Исус иска да направи в нас. Много пъти, когато е в нашите срца, Исус ни кара да почувстваме нуждата от молитва. Ах, това е Исус, Които иска да се моля и искаме Ние с Него, почти идентифицирайки Себе Си със гласа ни, с привързаността ни и с цялото наше сърце, за да направим молитвата ни една с Неговата! И така, за да отдадем почести на Молитвата на Исус, ще бъдем внимателни да Му даваме всичко от себе си, така че Любящият Исус да издигне своята Молитва към Няба и да обновява в света ефектите от собствената Си Молитва.

Трябва да бъдем внимание на всяко едно от нашите внутренни движения, защото Добрият Исус сега ни кара да страдаме, сега иска Ние в молитвата, сега ни поставя във вътрешно състояние, а сега в друго, за да повтори собствения Си Живот в нас.

Представим си, че Исус ни поставя в обстоятелството да упражняваме търпение. Той получава толкова тежки и много оскърбления от създанията, че се чувства подтикнат да прибегне до наказания за да удари създаденията. И тук Ние му даваме възможност да упражняваме търпение. И трябва да Му отдадем почести, носещи всичко с мир, както прави и Исус. И Търпеливото ни ще измъкне от ръцете Му наказанията, които други създания му извлекват, защото Той ще упражнява своето Божествено Търпение в нас. И така като с търпението, също и със всички останали добродетели. В Тайнството Любящият Исус упражнява всички добродетели; от Него ще извлечем смелост, покорство, търпение, толерантност, скромност, послушание.

Добрият Исус ни дава Тялото Своето за храна, и Ние ще Му дадем любовта си, волята, желанията, мислите и увлеченията си за Неговото хранеене. По този начин ще се състезаваме с Любовта на Исус. Нищо не трябва да влезе в нас, което не е Той; затова всичко, което ще правим—всичко трябва да служи за хранене на обожаваният ни Исус. Мислите ни трябва да храняват Божествената Мисъл—that is, мисляйки, че Исус се крие в нас и иска храни от нашите мисли. Така, мислейки свето, Ние храним Божествената Мисъл. Думите ни, сърцебиенета, увлеченията, желанията, стъпките, дела—всичко трябва да служи за хранене на Исус. Трябва да поставим намерението да храниме създанията в Исус.

О мила Любов моя, в този час Ти се преобразил в хляб и вино. О моля, О Исусе, нека всичко, което казвам и правя да бъде непрекъснато Освещаване на Тебе в мен и в душите.

Мила Живот моя, когато дойдеш във мене, нека всяко сърцебиене, желание, увлечение, мисъл и дума да чувства силата на Сакраменталното Освещаване така, че, осветени, цялото ми малко същество да стане като многоте хости за да Ти ги давам на душите.

О Исусе, Мила Любов моя, нека бъда Твоят мален хост, за да обгражда в себе си, както Жив Хост, цялото Тебе.

¹ Началото на апостолите

² Чрез всеки смъртен грях, така и чрез всяка нестойна комуния, Спасителят е, според думите на Апостол Павел, отново разпънат, т.е. като че ли отново предаден на смрт.

³ Ср. „Мистичният град на Бога“, от Мария де Агреда. Том II, T.II, B.6, Гл.10.

Жертва и Благодарение