Двадесет и четири часа от Страстите на Господ Исус Христос

Дваесет и четири часа от Горчивата Страст на Нашия Господ Иисус Христос от Луиза Пикарета, Малката Дъщеря на Божията Воля

† Трети час
От 7 до 8 Ч. †

Правната вечеря

Подготовка преди всеки час

Исусе, Ти вече си стигнал в Горната стая с любимите Си ученици и седнал за маса с тях. Каква благодат, какво милосърдие не изразява цялото Твое същество, когато се подготвяш да наслаждаваш земна храна последен път! Всичко в Тебе е Любов. Ти не само откупуваш греховете на устните, но и молиш за благословията на храната. Исусе, моя живот! Твоят мек поглед като че ли търси сърцата на учениците Си. Дори в този момент, когато приемаш храна, срцето Ти е скръбено от мислите, че апостолите, които са ти толкова драги, все още са слаби и нестабилни. Мислиш особено за вероломния Юда, който вече има една нога в ада, и в дълбочините на сърцето си говориш със скръб:

"Какво добро е Моята кръв, която пролях? Ете душата, обогатена от Мене с толкова благодетели, все още загива!" С очи, излъчващи светлина и любов, поглеждаш го като че ли искаш да му направи разбирае великото зло, което желае да си нанесе. Но Твоята безгранична любов Ти позволява да понесем тази болка. Дори не я откриваш на учениците Си. Доколкото Юда Те скръбява, срцето Ти е напълнено с радост, когато виждаш любимия Свой ученик Йоан от лявата си страна. Поради това, че вече не може да задържи любовта Си, меко го привличаш към Себе и позволяваш главата му да почива върху Твоето срце, за да му даде предвкус на радостите на райската градина. Двете ученици представят отхвърленият и избрания: отхвърленият в Юда, който вече чувства ада в сърцето си, избранът в Йоан, който блаженно почива върху Твоята гръд.

Моя сладостна добра! И аз се приближавам до Тебе, и със любимия Ти ученик бих искал да приляга главата си на уморите срещу Твоето обожавано срце и да Те моля: Дай ми също да вкуся радостите на небето тук на земята, така че земята вече да не е земя за мен, а небе, и да бъда омагьосан от сладките хармонии, които резонуват в Твоето срце. Но в мелодичния звук на тези божествени хармонии осъзнавам, че много сърца бият съпътствани от болка. Това е за изгубените души. О Исусе, не позволявай души да загиват. Наложи Твоето срцебиене върху тях и ги направи да чувстват ритмите на небесен живот, както беше с любимия Ти ученик Йоан. Привлечени от сладостта и вкуса на любовта Ти, нека всички се предадат на Тебе.

Моя Исусе! Докато почивам в Твоето Срце, дай ми също храната, която им си дал на апостолите: храната на любовта, храната на Твоето Божествено Слово, храната на Твоюа Божествена Воля. О не отказвай я на мен, което Ти така страстно желаеш да дадеш, за да се образува животът Ти в мене.¹

Мой най-велик добър! Така близо до Тебе виждам, че храната, която Ти се радваш в съюз с Твоите драги ученици, е агне. Това агне е символ. Както няма повече животна кръв в него чрез силата на огъня, така и Ти, мистично Агнце Божие, трябва да бъдеш погълнат чрез силата на любовта. Никапва капка от Твоята кръв не ще остане за Тебе, тъй като я проливаш из любов към нас.

Така, мой Иисусе, Ти нищо не правиш, което да не представя живописно Твоето болезнено страдание, което постоянно имаш пред духа си, в сърцето си и във всичко. От това извличам урока, че никога няма да ми отказваш храната на любовта Ти, ако поддържам спомена за Твоето страдание жив в умът и сърцето ми. Как ти се благодарявам, о Иисусе! Никакво действие не излиза от Тебе, което да не ме прави присъстващ при Тебе и да не си стреми да ми покаже специално благоволение. Затоа моля Тебе, нека Твоето страдание винаги бъде в духа ми, в сърцето ми, във взора ми, в стъпките ми, в болката ми, така че да намирам Тебе присъстващ при мен, където и да се движа или извънно. Но също моля за благодатта, която никога не забравям какво си направил и страдал за мене. Нека тази благодат бъде магнитната игла, която привлича цялото ми същество, тегли ме към Тебе и никога повече да не ме пускаш от Тебе.

Размисли и Практики

от св. о. Аннибале ди Франция

Прежде да взема храна, нека обединим намеренията си с тези на нашия Любими и Добър Иисус, представяйки си, че имаме устата на Иисус в устите ни, и движейки езика и буците си заедно с Неговите. По този начин ще влеем не само Жизнената сила на Иисус Христос във себе си, но ще се обединим с Няго, за да му отдадем на Отца пълна слава, похвала, любов, благодарност и поправка, дължими от създанията, които Добрият Иисус Сам предложил в действието на приемане на храна. Нека си представяме също така, че сме за маса с Иисус Христос, сега гледайки Го, сега молейки Го да сподели укус със нас, сега целувайки краята на неговия плащ, сега разглеждайки движенията на устата и Небесните му очи, сега забелязвайки внезапното помрачаване на Най-любимото Му лице при предвиждането за толкова човешка неблагодарност!

Както Любящият Иисус говори за Страстта Си по време на вечерята, така и когато вземаме храната си, ще направим някои размисли как сме медитирали Часите на Страстта. Ангелите се държат към думите ни, за да съберат молитвите ни, поправките ни, и ги отнесат пред Отца, за да намалят по някакъв начин Праведния Гнев за толкова много оскърбления, получени от Създанията—-както правеха когато Иисус беше на земята. А кога молим, можем ли да кажем, че Ангелите са били доволни; че сме били събрани и почитливи, така че те могат радостно да носят молитвите ни в Небето, както носиха тези на наш Иисус? Или останаха ли скръбни?

Когато страдал Исус ядеше храна, Той остана зачарован от вида на изгубата на Юда; и в Юда вижда всички души, които ще се изгубят. И тъй като изгубата на душите е най-голямата му болка, неможейки да я потуши, приближи Джон към Себе Си за облекчение. По същия начин, ние ще останем винаги близо до Него като Джон, състрадавайки Му в страданията, утешавайки Го и дарявайки му покой в нашето сърце. Ще направим болката Му своята собствена, ще се идентифицираме със него, за да чувстваме биенетата на това Божествено Сърце, пронизано от изгубата на душите. И ще му даряваме нашия собствен бит, за да премахнем тези пробивания; и вместо тях ще сложим душите, които искат да се изгубят, така че те да се обратят и бъдат спасени.

Всяко биене на Сърцето на Исус е едно „Аз те обичам“, което отзовава във всички битове на създанията, искайки да ги обгради в Неговото Сърце, за да получи тяхните битове обратно. Но Обичният Исус не го получава от много хора, и затова биенето Му остава като задушено и огорчено. Така нека молим Исуса да заплъсти нашето биене с Неговото „Аз те обичам“, така че нашите срца също могат да живеят Животът на Неговото Сърце, и отзовавайки се в битовете на създанията, да ги принудим да кажат: „Аз Те обичам, Исусе!“ Дори повече, ще се слеем с Ного, и Обичният Исус ще ни позволи да чуем Неговото „Аз те обичам“, което изпълва небесата и земята, циркулира през светиите и спуска в Чистилище. Всички срца на създанията са допирнати от това „Аз те обичам“; дори елементите чувстват Нова Жизн, и всички усещат Неговия ефект. И при дишането Му също Исус се чувства като задушен за изгубата на душите. И ще му даряваме нашият дух на любовта за облекчение; и вземайки Неговото Дишане, ще допрем до душите, които се откъсват от Нягови ръце, за да им дадем Животът на Божественото Дишане, така че вместо да бягат, те да се върнат към него и да се прилепят по-тясно.

И когато сме в болка и почти чувстваме, че диханието ни не може свободно да излезе, нека мислим за Исус, Който съдържа дишането на създанията в Неговото Дишане. Той също, като душите се изгубват, чувства как неговото дишане е отнема. Така, нека сложим нашия скръбен и труден дух в Дишането на Исус за облекчение; и нека тръгваме след грешника с болката ни, така че да го принудим да се включи в Сърцето на Исус.

Моя обичана Доброта, нека моето дишане бъде непрекъснат вик при всяко дихание на създанията, принуждавайки я да се включи в Твоето Дишане.

Първото Думи, което Любящия Иисус произнес на Кръста беше дума за прощение, да оправда всички души пред Отца и да превърне Праведността в Милост. И ще Му дадем нашите дела, за да извиним грешника, така че, подтикнат от нашите извинения, Той не позволява на никоя душа да отиде в ада. Ще се съединям с Него като стражи на сръцта на тварните сущности, така че никой да не го оскърби. Ще Му позволим да излее Любовта Си, доброволно приемайки всичко, което Той може да разположи за нас—студ, жестокост, мрак, притискания, искушения, разсеяния, клевети, болести и други неща, така че да го облекчим от всичките му страдания. Иисус се излива към душите не само с Любовта Си, но много пъти, когато чувства студа на тварните сущности, Той отива до душата и я кара да почувства неговия студ, за да си освободи чрез нея. Ако душата го приеме, Иисус ще се облекчи от всичките му страдания на тварните сущности, а този студ ще бъде стражът на сръцто на някого друг, така че Любящият Иисус да бъде обичан.

Други пъти, Иисус чувства жестокостта на сърцата в своето собствено и не може да я потуши, Той иска да се излее и отива при нас. Дотъква нашия дух със Своето Сръце, карайки ни да споделим неговата болка. И аз, правийки Неговата болка своята собствена, ще я поставям около сръцто на грешника, за да стопи жестокостта му и го върна при Него.

Моя обичана Доброта, Ти страдаш много от изгубването на душите, а из състраданието аз поставям своето битие в Твоята разположение. Ще вземя болките Ви и болките на грешниците върху себе си, оставяйки Тебе облекчен, а грешника прилепен към Теб.

О мой Иисусе, моля Ти, нека цялото ми битие се топе в любовта, така че да бъда непрекъснато утеха за утоляване на всички Твои горчини.

¹ Не животът по благодат, който може да бъде приет от пустинната душа (Луиза), а живота напълно в волята на Бога.

Жертва и Благодарение